Отлагане на нагар при ДВГ

Отлагане на нагар при двигателите с вътрешно горене – причини и процеси

Комбиниран апарат за почистване на нагари на ДВГ – кликни и виж …

 Въведение

Въглеродът е естествен страничен продукт от процеса на изгаряне на горивата на автомобилите, който се изпуска през изпускателната система на автомобила. Следователно е нормално тънък слой въглерод да покрие частите на двигателя и изпускателните компоненти, които влизат в контакт с процеса на горене.
Наредбите за ограничавне добавките към горивата доведоха отново до увеличаване на въглеродния нагар. Обикновено въглеродния нагар не представлява забележим проблем за шофьорите, докато не нарасне прекалено. Но последиците от въглеродния нагар са явни при почти всички превозни средства.
Въвеждането на замърсителите в процеса на горене като масло, лошото качество на горивото или прекалено богатите горивни смеси, както и лошите навици за шофиране или шофирането при градски условия с често спиране и потегляне, може да доведат до по-бързото образуване на прекомерен нагар, което пък да доведе до намаляване на мощността на двигателя, увеличен разход на гориво и в крайна сметка до скъпо обслужване и ремонти.
Много автомобилни техници и директори на сервизи са наясно с факта, че прекаленото натрупване на нагар върху горивна камера може да създаде значителни проблеми в управляемостта на днешните двигатели. Търсенето на по-мощни и икономични двигатели е довело до сложна система от сензори за тяхното управление, компютри, компоненти за емисии и високо рафинирани вътрешни геометрии, създадени по много по-строги изисквания, отколкото в миналото.
Добрата новина е, че водачите шофират с по-голямо удоволствие, а лошата е, че бордовите системи за контрол често маскират появата на проблеми, докато същите станат по-силно изразени и сериозни.
Автомобилните сервизи и шофьорите трябва да се съсредоточат върху факта, че въглеродният нагар и следователно влошаващата се производителност на двигателя е постепенен (и най-вече незабележим) процес, който не само влияе върху работата на двигателя, но и върху увеличаване на разхода на гориво и вредните емисии.
Комбинирането на днешните високи цени на горивото с акцент върху намаляване на емисиите, увеличаването на ефективността на двигателя и продължителността на експлоатация, както и  услугите по декарбонизация на двигателя, предлагат истинска полза за потребителите и по-голяма възможност за превантивна поддръжка (ПП).
Все по-нарастващата цена на горивата през последните години се превърна в доста емоционална, гореща тема.

Фокусирането върху услугите по почистване на въглеродния нагар ще донесе позитивни резултати както на сервизните центрове, така и на клиентите.
Въглеродният нагар върху двигателите има измерим ефект върху ефективността на двигателите, емисиите и разхода на гориво. Доказано е, че редовното почистване на въглерода предотвратява тези проблеми, а ремонтното почистване отстранява вече натрупаните по-тежките нагари.
Методите са различни, както и резултатите.
Въпреки това, HHO Bulgaria е разработила наистина иновативен метод, който е най-ефективен, благоприятен за околната среда, неинвазивен, лесен, бърз и на достъпни цени.
Методът за почистване на нагарите на двигателите на HHO Bulgaria не изисква разглобяване на двигателя, тъй като целият процес се извършва с помощта на вакуумен маркуч, прикрепен към смукателния колектор на двигателя. Допълнителна информация относно този иновативен продукт е дадена по-долу .

Проблеми с натрупване на нагари в ДВГ от техническа гледна точка

 Оптималното горене на гориво-въздушната смес в цилиндъра зависи от правилното съотношение въздух / гориво за работните условия на двигателя.  Гориво най-често се подава на цилиндрите от инжекторите за гориво при превозни средства, които използват  инжекционна система на впръскване или карбуратори на по-стари двигатели. Не само се изисква доставяне на точно количество гориво за всеки цилиндър, но горивото трябва да бъде и в добре атомизирана форма. Поради това инжекторите за горива са се превърнали в избран метод за впръскване, тъй като е много по-точен от другите начини. За поддържане на оптималната ефективност на изгаряне инжекторите трябва да работят много коректно, като твърдите или активни въглеродни нагари в рамките на горивната камера трябва да бъдат на минимално равнище.

Инжектори за гориво са проектирани да работят няколко милиарда цикъла по време на техния полезен срок на експлоатация. Дори ако автомобил изминава само 10 хиляди километра годишно, всеки инжектор на двигателя трябва да пулсира около 15 милиона пъти. Това е фантастична цифра за използване за всяко механично устройство. Въпреки това невероятно натоварване, при повечето дизайни на инжектори рядко се срещат механични или електрически повреди. Най-честият проблем, свързан с инжекторите, е замърсяването. Дори незначителни замърсявания пречат както на качеството, така и на атомизацията на впръсканото гориво от инжектора и обема на гориво, който е в състояние да се подаде при дадено натоварване на двигателя и обороти в минута. Това води до по-бързото натрупване на въглеродни нагари.
Натрупването на замърсители в резервоарите за гориво, горивопроводите  или рейките, или дори в самото гориво, ще ограничи потока на горивото. Чужди частици като ръжда също се натрупват в горивните филтри и това води до намаляване на горивния поток. Много дребни частици ръжда могат дори да преминават през самия фин инжекторен филтър, причинявайки променени режими на впръскване, както и намален обем на инжектора; те могат дори да попречат на правилното доброто затваряне  на иглата на инжектора.
В случай на запушване на инжектор или дюза може да се впръсне повече гориво от необходимото. При обогатяване на сместа ланда сондата  ще намали подаването на  гориво на другите цилиндри, причинявайки липса на мощност (и намаляване на икономията на гориво), както и създаване на потенциал за повреда на двигателя, буталото или сегмента. От друга страна, ако иглата на дюзата не се отваря, този цилиндър въобще няма да получи гориво и компютъра ще се опита да поправи проблема с бедната гориво-въздушна смес като препълни останалите цилиндри. Тези сценарии са общи за превозните средства, чиито горивни системи не се поддържат редовно. Инжекторите и дюзите трябва да бъдат много чисти, с цел оптималната производителност на системата и икономия на гориво.
Въпреки, че чрез компютъра на двигателя може да промени количеството впръскано гориво чрез намаляване на ширината на инжекторния импулс, същият не може да контролира един единствен дефектен индивидуален инжектор. Един неефективен инжектор ще даде отражение върху цялостната производителност и горивна ефективност на двигателя. Ежедневно неизгорелите горивни добавки се полепват по иглите и отворите на дюзите и в крайна сметка променят обема на инжекторния поток и режима на впръскане на горивото. След като двигателят спре, накрайниците на инжектора стават  топлоприемник и ще изгорят остатъчното горивно и / или горивни добавки върху накрайниците на дюзата. В крайна сметка това ще предизвика симптоми като липса на производителност на двигателя, лошо впръскващи инжектори и повреда на други компоненти като кислородните сензори и каталитичните конвертори. В следствие на различно впръскване на гориво в различните цилиндри поради запушване на определена дюза се нарушава стехиометричното съотношение на гориво и въздух и компютъра се мъчи да го поправи и се стига до увеличаване на разхода.

При впръскването на гориво дюзата има за задача да го превърнв мъгла с максимално малки капчици. За да може обаче горивото да изгори напълно и да освободи до към 100% от енергията си, то трябва да се изпари от главата на горещия смукателен клапан. Само след изпаряване горивото може ефективно да се смесва с кислород за образуване на ефективна горивна смес. Дори и в чисто нов двигател цялостно изпарение на горивото не може никога да се осъществи. С течение на времето проблемът с неефективното впръскване от замърсените инжектори ще създаде въглеродни нагари върху клапаните. Тъй като въглеродните нагари са много лош проводник на топлина, изпаряването на горивото в крайна сметка ще се намали и ще стане по-малко ефективно, което следователно ще намали индивидуалната ефективност на горивния цилиндър, отпадъчното гориво, ще намали производителността и ще създаде повече нежелани емисии. Това се превръща в порочен кръг и във все по-голям проблем. Въглеродните нагари  създават основата за образуването на още по-големи натрупвания.

Как точно и защо се натрупва въглеродният нагар?  – Причина № 1 е че винаги има известна степен на неефективност при изгаряне на горивото в цилиндъра. Загубата на енергия от непълното изгаряне, води до натрупване на въглерод на първо място и също може да ускори  загубата на горивна енергия.

Химични аспекти на процеса на натрупване на нагари
Хексан (C6Н14) е основното химично съединение, намиращо се в бензина. Твърдите въглеродни нагари, които се натрупват в бензиновия двигател винаги са индикатор за загуба на енергия от непълното преобразуване на определен тип въглеводороди (хексан) в въглероден диоксид. Като всеки друг химически елемент, хексанът може да бъде разделен на други вещества само чрез химическа реакция. При двигателите с вътрешно горене тази реакция е горенето.

Когато въглеводородите (HCS), които се съдържат в бензина изгарят, в химическата реакция се включва молекулен кислород. Теоретично този тип горене трябва да има само два остатъчни продукта; въглероден двуокис (CO2) и вода (H2O). Разбира се, в реалния свят на четиритактовият процес на работа на бензиновите двигатели произвежданата реакция няма никога да бъде пълна и цялостна.

По време на процеса на горене топлината превръща неконсумираните изпарили се въглеводороди в солидна или твърда субстанция, известна като активен въглен. Активният въглен ще се натрупва върху горещите компоненти в рамките на горивната камера под формата зърнест състав, съдържащ много малки пукнатини и ръбове, оголени по неговата повърхност, което го прави изключително порест и естествен абсорбент на допълнителните сурови или нереагирали въглеводороди.
Очевидно е, че се изисква студено обогатяване на гориво-въздушната смес дори при чисто нов двигател, тъй като е невъзможно да се постигне достатъчно изпарение на атомизирано гориво върху задните части на студените смукателните клапани. Но неизбежността от натрупването на въглероден нагар върху клапаните в крайна сметка причинява проблеми с производителността на двигателя, като например загуба на мощност на двигателя, реакция, заглъхване и т.н.
Инжекторите пръскат техния обем гориво в непосредствена близост до началото на такта на пълнене;  по-късно по време на такта смукателния клапан всъщност се отваря, за да влезе въздух и гориво в цилиндъра. Малките части от атомизирани въглеводороди, впръскани от инжекторите върху челата на затворените смукателни клапани, неизменно ще бъдат абсорбирани и трансформирани от топлината в допълнителен активен въглен – нагар.
Двигателите с директно впръскване нямат този проблем, но повечето двигатели днес не използват директното впръскване, а са с ижекционно пръскване на гориво.
Клапаните с голямо количество въглероден нагар (и други компоненти  на горивната камера като бутала и цилиндрови стени) стават много ефективна горивна гъба, поглъщаща по-големи и по-големи количества сурови въглеводороди.
Това причинява  подаване на обеднена гориво-въздушна смес  в цилиндъра, което води до по-малко ефективен такт на изгаряне като допълнително неконсумираната енергия от горивото го трансформира  в активен въглен – нагар.
С течение на времето ще се създават все по-бедните от желаните смеси въздух / гориво чрез поглъщането на  въглеводороди от по-рано образувания активен въглен. Въглеродният остатък се увеличава все повече и повече, расте като гъба и през цялото време се губи енергия и се създава потенциал за други проблеми като например предварително запалване или лошо затваряне на клапана.
Ауспухът може да бъде добър индикатор за това колко въглеродни “отпадъци” и натрупване възникват във вътрешността на горивната камера. Очевидно е, че черната и опушена тръба на ауспуха говори за по-голяма горивна неефективност  и натрупване на карбонови нагари от гориво.

Физика на карбоновите нагари
Въглеродният нагар в горивната камера ще повлияе и  на топлинния пренос. Вероятно сте наясно, че при увеличаване на температурата на двигателя  дори с няколко градуса,  натрупването на прекомерен въглероден нагар в горивната камера  може да предизвика предварително запалване, което води до увеличаване на разхода на гориво.
Но знаете ли, че прекомерното натрупване на твърди въглеродни нагари практически намаляват и обемната ефективност на двигателя?
По време на тактовете  горене и изпускане цилиндрова глава и буталните пръстени които докосват цилиндровите стени абсорбират някаква част от топлината на изгаряне на цилиндъра, като челото на буталото  действа като първичен радиатор.
В зависимост от характеристиките на топлопренасяне на даден двигател, количеството топлина първоначално се абсорбира (и съхранява временно) от буталото по време на тактовете  горене и изпускане. Количеството топлина може да е значително. Част от тази съхранявана топлина  се прехвърля към постъпващата гориво-въздушна смес  по време на тактовете засмукване и сгъстяване.
Топлината, прехвърлена на индукционния заряд, трябва да е достатъчна само за подобряване на изпаряване на горивото, и за предотвратяване на конденза по стените на цилиндъра. Силно покритите с въглерод повърхности на буталото и горивната камера, които прекомерно повишават температурата на  засмуканата гориво-въздушна смес в горивната камера, водят до гориво-въздушни смеси, които постигат относително по-високи температури в края на такта на засмукване, отколкото в неговото начало, което от своя страна може да доведе до намалена обемна ефективност.
Така че както замърсените инжектори, така и въглеродни нагари са нежелателни, но с течение на времето стават неизбежни. Тези поглъщащи енергия нагари се натрупват не само върху компонентите, които са пряко изложени на горивния процес, като бутала, сегменти и клапани, но и върху дюзите, отворите на системата за рециркулация на отработените газове и изпускателните компоненти.

Други компоненти, засегнати от въглеродни нагари

Има и други компоненти на двигателя, върху които се натрупва въглерод нагар:

Системата за рециркулация на отработените газове

Няма двигател с 100% ефективно изгаряне. Някои въглероди обикновено излизат през изпускателната система. Активният въглен тогава се въвежда отново обратно през смукателния отвор на системата за рециркулация на отработените газове, и съществува тенденция за натрупване и запушване на отворите на тази система. Двигатели с прекомерна консумация на масло също могат да изострят проблема.  Базираните на масло въглероди могат да се натрупат върху износени бутални пръстени, при което масло може да изтича покрай пръстените в картера. Масло може да попадне в горивната камера от износените смукателни клапани или водачите на клапаните. Нагарите от базираните на масло въглероди имат мокра и лепкава консистенция, за разлика от по-сухите активирани въглеродни нагари, причинени от неефективното или непълно изгаряне.

Инжектори
Освен горепосочените проблеми с инжектора, въглеродните нагари, които се натрупват върху накрайниците на инжектора за горивото неизбежно ще доведат до неравномерен модел на пръскане на горивото. Тъй като модела на разпръскване се деформира до неравномерно атомизиращи модели, ще настъпи повишаване на въглеродния нагар.

Бутални Пръстени

Много от съвременните двигатели използват алуминиеви бутала и други компоненти. Тъй като  алуминиеви бутала постигат по-високи характеристики на топлинно разширение от цилиндровите стени, те трябва да бъдат проектирани така, че да имат достатъчно свободно разстояние при най-екстремните температурни условия. Темповете на разширение между буталата и цилиндровите стени ще бъдат в техния максимум при условия на пълно натоварване на двигателя, така че при частични условия на натоварване, свободното разстояние между алуминиевото буталото и стените на цилиндъра е по-голямо от оптималния размер. Това увеличение в пространството между буталата и цилиндровите стени увеличава вероятността от отлагане на въглерод в участъка на сегмента.

Свещи

Според производителите на свещи въглеродното замърсяване причинява по-голямата част от проблемите със свещите. NGK посочват, че въглеродните нагари, които се натрупват в горящия край на свещта, ще образуват проводящ път от централния електрод надолу към носа на изолатора, където изолаторът допира металния корпус. Това дава възможност за протичане на електрически ток. При прилагане на напрежението при определени условия, въглеродната пътека може да пропусне достатъчно ток, което да попречи на натрупването на правилното напрежение в празнина и ще настъпи прекъсване на запалването.

Допълнителни компоненти

Въглеродните нагари могат да се натрупват в дроселното тяло и смукателния колектор, както и в каталитичния конвертор и кислородните сензори. Повредите на отдолу лежащите компоненти които причиняват ефективността на горенето на цилиндъра ще бъде по-малка от тази, за която двигателят е проектиран да доставя, което ще предизвика тиктакаща бомба “въглероден нагар” със закъснител.
Например, ако запалителната система произвежда по-малка от нормалното искра в един или повече цилиндри, ще се получи повече неизгоряло гориво (по-високи въглеводороди) и ще се натрупат повече нагари.
Твърде много гориво в камерата (богато течащо), повреди в системата за  рециркулация на отработените газове и мръсни, капещи или запушени горивни инжектори, ще доведат до по-голяма загуба на енергия и по-голяма горивна неефективност. Това неизгоряло гориво ще се натрупва под формата на въглеродни нагари в горивната камера.
Извършването на ремонти на повредите от въглеродни нагари се ограничава само до обслужване или подмяна на тези компонентите по време на процедурата. Например, ако каталитичният конвертор е подменен, той ще функционира нормално само ако другите компоненти работят в рамките на съответни отклонения. Въпреки това, ако въглеродните нагари са все още налице вътре в горивните камери, по-големи от нормалните количества въглерод ще се изпуснат в новия конвертор, съкращавайки неговата продължителност на експлоатация и оперативната му ефективност.
Затова е строго препоръчителна добра процедура за почистване на въглерода след извършването на всеки ремонт.

Условия на шофиране

Шофьорските навици също могат да окажат въздействие върху количеството натрупване на въглероден нагар.
При шофирането по магистралите двигателят се загрява достатъчно, така че да изгори някои замърсители, които в противен случай биха се превърнали в нагар. Шофиране при високи скорости при нормални температури на двигателя минимизира натрупването на въглероден нагар вътре в двигателя, но това също е свързано и с много други фактори.
Ако елементите на двигателя не работят при максимална ефективност, дори и високите обороти на двигателя при пълни работни температури ще позволяват натрупването на въглерод, макар и с по-малка скорост.
За съжаление, кратките пътувания и вътрешноградските или продължителните шофирания в тежък трафик с много спирания и потегляния причиняват натрупването на нагар.
Шофирането с “тежък крак” или при често силно ускорение също благоприятства за неефективността на двигателя, особено при студен двигател.
Друг фактор, свързан с шофьорските навици, които трябва да бъдат споменати тук е, че ако двигателят не работи при максимална ефективност, водачът е склонен да натиснете педала на газта повече, за да компенсира липсата на мощност и реакцията на двигателя.
Това изгаря повече гориво  при по-малка ефективност, като по този начин причинява повече въглероден нагар. Тъй като работата на двигателя се влошава, устройството тласка все повече и повече гориво, което прави ситуацията още по-лоша по низходяща спирала, която ще приключи едва след като двигателят бъде правилно ремонтиран.
Много хора твърдят, че ако шофирате на път със слаб трафик, можете да “заредите” двигателя, така, че да се ускори възможно най-бързо, като  натиснете двигателя до неговата “червена линия” (максимално допустимите обороти за минута). Това ще проработи ако имате достатъчно дълъг път и възможност да поддържате тази висока скорост достатъчно дълго време, за продухване на цилиндрите, без страх от глоба за висока скорост или от нараняване в резултат катастрофа! Вероятно преди много години това може да е бил евтин начин на избор, но с безкрайния трафик, полицейските радари, трафик камерите и всички останали начини на отвличане на вниманието, това със сигурност не се препоръчва от никого в днешно време. В действителност, ако се опитате, това може да доведе до още по-голямото натрупване на въглерод, тъй като силното ускорение под товар безусловно води до по-богата на гориво смес.

Натрупване на въглерод в следствие изгаряне  на масло

Освен посочения по-горе нагар, базиран на активен въглен, вторият тип въглероден нагар се получава от маслото използвано за смазване на двигателя.
Въглеродното натрупване, получено от изгорено масло, възниква когато буталните пръстени се износят и масло остава покрай пръстените и не се убира в картера. Масло може също да попадне и през клапаните в горивната камера.
Обикновено нагарите на маслена основа са тъмни черни, с лепкава, подобна на катран консистенция.

Ако се получи въглероден нагар в отворите на системата за  рециркулация на отработените газове, то вероятно е в резултат на масло, протичащо по стъблото на клапана.Автомобил, който гори масло, ще отделя отработен газ със синкав оттенък и може да е малко по-тромав от нормалното.

Въглеродният нагар на маслена основа се натрупват по-бързо, отколкото на базата на гориво и причиняват по-големи и по-чести проблеми на повърхността.

Ремонтите на двигатели, които проявяват признаци на въглероден нагар на маслена основа често са скъпи.
Тези проблеми с двигатели най-често се срещат при по-големи превозни средства, чиито собствениците не са склонни да извършват мащабни ремонти.

В такива случаи почистването на въглерода представлява достъпна опция за подобряване на ефикасността и ефективността на двигателя и намаляване на емисиите.

Въздействие на въглеродния нагар върху производителността на двигателя

 Като цяло, въглеродният нагар може да доведе драстично намаляване както на икономията на гориво, така и на производителността. Тъй като много автомобили разчитат на компютри и датчици за оптималната работа на двигателя е лесно да се види как въглеродният нагар може да причини поразии на модерните двигатели. Например, повечето автомобили разчитат на бордовия компютър за регулиране на съотношението въздух / гориво в съответствие с показанията на кислородните датчици. Тъй като кислородните сензори са изложени на отработени газове от двигателя, е лесно да се забележи колко податливи са те на замърсяване от въглеродни отлагания. Неправилните отчитания на кислородния сензор кара компютърът да прави корекции на впръсканото гориво въз основа на неверни данни, които също допринасят за проблема.

Особено дебелите нагари увеличават също компресията на двигателя понеже въглеродни нагари заемат повече място вътре в горивната камера. Необичайно високата компресия може да доведе до почукване на свещта (детонация), особено при шофиране под товар или при ускоряване. При по-екстремни условия, ако въглеродните нагари са достатъчно дебели, горната част на буталото може в действителност да влезе в контакт с покритата с нагар глава на цилиндъра или клапите, при което, звукът наподобява шум от чук или когато лагерът на коляновия вал е повреден.
Въглеродният нагар може да доведе и до прекомерни врени емисии в изгорелите газове. Прекомерно богата на гориво смес или изгорялото масло може да причини тежък въглероден остатък, който покрива вътрешността на каталитичния конвертор. Ако не бъдат овладени, прекомерните въглеродни нагари могат да направят каталитичния конвертор неефективен при изгарянето на парите на остатъчното гориво (въглеводороди). Така повреден каталитичен конвертор трябва да се подмени. Освен това, ако законът изисква проверка  на вредните емисии в изгорелите газове, не можете да преминете теста,  тъй като каталитичният конвертор не е в състояние да намали вредните емисии на вашия автомобил в рамките на установените стандарти.
8 признака, които трябва да следите ако подозирате въглероден нагар:

1. Свистене и тропане или предварително запалване на двигателя

2. Колебания и нестабилна работа на двигателя

3. Лошо ускорение

4. Обща липса на мощност

5. Зацапана запалителната свещ (и)

6. Често заглъхване при студено време

7. Черен изпускан дим (прекалено богата на гориво смес) или синьо-сив пушек (изгаряне на масло)

8. Звук на почукване на двигателя (от прекомерни отлагания върху буталните глави).
От гледна точка на вредните емисии, същите екологични опасения, които причиниха развитието на безоловните горива, системи с високо енергийно запалване и електронното впръскване на горивото, също значително намалиха въглеродните отлагания.

Преди регулярна употребата на безоловни горива, проблемите с въглеродните отложения биха могли да бъдат точно описани като значителни. Допълнително намаляване на въглеродните отлагания беше постигнато и чрез добавяне на различни химикали, за създаването на миещи горива, които спомагат за незалепването на въглеродните отлагания върху горещи метални повърхности като смукателните клапани и инжектори на гориво.

Въпреки това, въглеродните нагари се появиха отново с пълна сила през последните години.

Във връзка с опазване на околната среда са създадени минималните стандарти за използване на добавките в горивата и повечето търговци на горива всъщност намалиха нивото на концентрация на миещи средства в техния бензин и дизел с до 50%!
Октановото и цитаново число и качеството или вида на горивото използвано в двигателя  може да бъде и повод за загриженост.

Индексът на управляемост (ИУ) е мярка за общата тенденция на бензина, за пълното изпарение. Гориво с по-висок ИУ е по-малко летлив от този с по-ниския индекс. Премиален клас бензин за висока компресия двигатели е класиран с по-висок ИУ (по-малко летливи), отколкото при обикновения или среден клас бензин за двигатели с ниски и средна компресия. Тъй като горива с по-висок ИУ или октан горят по-бавно, двигателите с по-високото съотношение компресия обикновено използват по-високи октанови горива, за избягване на топлина, предизвикана от предварително запалване.

Въпреки това, при използване на високооктаново число (по-малко летливо) гориво в сравнение с това, за което е проектиран двигателя, горивото ще изгори твърде бавно, което ще доведе до непълното изгаряне, и увеличени въглеродни нагари и проблеми с управляемостта, като например повече проблеми със студения двигател и недостиг на производителност по време на затоплянето на двигателя, колебания и заглъхвания при умерени температури на околната среда.